Зам.-председателят на БСК Мария Минчева участва в 584-та пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), която се провежда на 17 и 18 януари 2024 г., в Брюксел. Мария Минчева е член на Група 1 Работодатели на ЕИСК.

Сред по-важните разисквания, включени в дневния ред на форума са:

• Приоритети на белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз за икономиката и социална Европа, с Пиер-Ив Дерман, заместник министър-председател и министър на икономиката и заетостта на Белгия, в 17 ч. на 17 януари;
• Европейската конкурентоспособност и бъдещето на вътрешния пазар, свързани с приемането на становището INT/1043: Разработване на нова европейска стратегия за вътрешния пазар: подпомагане на нашите предприятия да посрещнат технологичните, социалните, екологичните и конкурентните предизвикателства, в 15:00 ч. на 17 януари;
• Приоритети на белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз, с Давид Кларинвал, заместник министър-председател и министър на средната класа, самостоятелно заетите лица, МСП, селското стопанство, институционалните реформи и демократичното обновление на Белгия в 9.00 ч. на 18 януари;
• Трансгранично планиране на енергийната инфраструктура, свързано с приемането на становището по TEN/823: Трансгранично планиране на енергийната инфраструктура, с Tinne Van der Straeten, министър на енергетиката на Белгия, в 10,15 ч. на 18 януари.

„Белгийското председателство е изключително важно, тъй като се провежда в края на настоящия политически цикъл и ще има за цел да проправи пътя за следващия“, подчерта Мария Минчева в изказването си пред Пленарната сесия на ЕИСК. Зам.-председателят на БСК изрази надежда, че стратегическият дневен ред за следващия политически цикъл ще се съсредоточи върху най-важното – пренастройване на Зелената сделка, така че тя наистина да бъде стратегия за растеж, амбициозна и ориентирана към бъдещата индустриална политика, благоприятни за бизнеса регулации и данъчно облагане, достъп до ресурси и хора с правилните умения, и всичко това винаги да отчита кумулативното въздействие на законодателството на ЕС върху компаниите.

В качеството си на член на секция „Заетост и социални въпроси“ в ЕИСК, Мария Минчева подчерта следното:

„Неизбежно Европейският стълб на социалните права повлия значително върху развитието на достиженията на правото на ЕС в областта на социалните права. Някои от законодателните досиета все още са в процес, но повечето от тях бяха финализирани по време на сегашния политически цикъл. Имаме актуализирана директива за прозрачност на плащанията и директива за адекватните минимални работни заплати; работата по директивата за работа на платформата е в напреднал етап на преговори. След няколко седмици очакваме предложенията на ЕК за ЕРС и дистанционната работа и правото на откъсване. Да не говорим за различните „меки“ инициативи – стратегически планове, препоръки и т.н.

Сега, държавите-членки и социалните партньори се нуждаят от време, за да осмисляне и да се съсредоточат върху правилното прилагане на вече приетото, вкл. и особено по препоръката за засилване на социалния диалог. Липсата на правилно прилагане поставя под въпрос дали тези интензивни усилия за приемане на законодателството на ЕС действително допринасят за благосъстоянието на обществото, или се превръщат в някакъв вид регулаторна конкуренция.

Председателството трябва да се стреми да завърши важните оставащи досиета преди края на настоящия законодателен мандат, като за предпочитане са тези, които са от съществено значение за конкурентоспособността и укрепването на европейската икономика.“

ЕИСК прие своя позиция във връзка с преразглеждане на Директивата относно забавянето на плащанията (COM(2023) 533 final). Според позицията, ЕИСК:

• приветства съобщението на Комисията за пакет от мерки за подпомагане на МСП и намерението на Комисията да продължи борбата със забавените плащания. Същевременно Комитетът изразява загриженост по повод това, че преобразуването на настоящата директива в регламент може да ограничи гъвкавостта на държавите членки и на бизнес средата във времена на многобройни турбуленции в целия ЕС;
• смята, че забавените плащания са в ущърб както на собствениците на малки предприятия, така и на техните служители и оказват сериозно отражение върху плащанията на комунални услуги, наеми и заеми, както и върху душевното равновесие на хората и тяхната производителност.
• е на мнение, че с това предложение Комисията се опитва да се справи с проблема с дългите срокове на плащане, а не със забавата на плащанията, като въвежда прекомерно ограничителни мерки, вместо да подобри настоящата рамка за правоприлагане с по-ефективни правила.
• подчертава значението на гъвкавите преговори при определянето на условията за плащане и изтъква силната си загриженост във връзка с предложението на Комисията. По същество предложението за 30-дневна горна граница премахва свободата на договаряне между дружествата.
• приветства предложението срокът за плащане за сделките между правителства и предприятия (G2B) да бъде определен на 30 дни. Публичните власти следва да дават пример, тъй като те представляват основен партньор за дружествата;
• разглежда като потенциално полезно въвеждането на национални правоприлагащи органи. Подчертава обаче, че тези органи трябва да действат обективно и да гарантират максимална поверителност при обработването на търговска информация с чувствителен характер както на предприятията, така и на публичните власти, без да налагат допълнителни задължения за представяне на отчети.
• смята, че строгите условия относно сроковете за плащане могат евентуално да окажат въздействие върху търговските сделки в рамките на единния пазар и да дадат тласък на стопанските операции извън ЕС. По-лесно би било да се работи с доставчици от трети държави, на които е разрешено да приемат по-дълги срокове на плащане. Това би могло да представлява потенциална заплаха за конкурентоспособността на Европа и следва да се избягва.