ЕС трябва да се ръководи от принципа, че Съюзът трябва да се разглежда като общност с обща съдба, категорични са от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), в който участват всички представители на организации на работниците и работодателите от Съюза.

552-та сесия на ЕИСК се проведе онлайн на 10 и 11 юни и в нея взе участие председателят на БСК Радосвет Радев.

Сред основните темите на заседението беше изтогвяне на общо предложение за реконструкция и възстановяване след кризата с COVID-19.

ОБОБЩЕНИЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯТА

1. ЕИСК приветства горещо и подкрепя предложенията на Европейската комисия: плана за Next Generation EU и общия бюджет на ЕС за 2021—2027 г. Функционирането на бъдещия инструмент Next Generation EU трябва да бъде в допълнение към новата МФР, в която трябва да бъдат отразени в достатъчна степен други приоритети на ЕС, които не са непременно свързани с пандемията.

2. ЕИСК е убеден, че възстановяването от последиците от кризата с коронавируса ще бъде успешно единствено ако е съпроводено от преструктуриране на нашето общество: трябва да се съсредоточим както върху реконструкцията, така и върху възстановяването. Не можем просто да възстановим предишната ситуация — трябва да предприемем действия за нейното преструктуриране и подобряване.

3. За ЕИСК тези два процеса ще трябват да бъдат въз основа на принципите, залегнали в основата на всички наши дейности: защита на човешките и социалните права, демократичните ценности и принципите на правовата държава, отключване на пълния потенциал на единния пазар, укрепване на икономическата стабилност на ЕС, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), създаване на кръгова икономика и постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., както и пълно прилагане на Европейския стълб на социалните права. Освен това трябва да гарантираме добро управление и демократична отчетност.

4. Участието на всички граждани, чрез организациите на социалните партньори и организираното гражданско общество, ще даде възможност за реформиране на икономиката и обществото. Това важи и за процеса на европейския семестър, който ще придобива все по-важна роля при наблюдението и оценката на интервенциите в рамките на инструмента Next Generation EU. Поради това държавите членки и ЕС трябва да гарантират, че при този сложен процес никой няма да бъде изоставен.

5. Европейският съюз се основава на общи европейски ценности, които не подлежат на обсъждане при никакви обстоятелства[1]: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свобода, демокрация, равенство и върховенство на закона. Тези ценности не могат да бъдат пренебрегвани, когато ЕС и неговите държави членки са изправени пред извънредна ситуация и последици от нея от гледна точка на икономическите и социалните предизвикателства. Въпреки че отговорът на настоящата криза трябва да бъде бърз и оправдава някои извънредни и ограничени във времето мерки, те не могат да противоречат на върховенството на закона и да застрашават демокрацията, разделението на властите и основните права на европейските граждани. ЕИСК настоява всички политически мерки в това отношение да бъдат в пълно съответствие с нашите общи ценности, посочени в член 2 от ДЕС.

6. В рамките на новия процес на възстановяване и реконструкция ЕИСК се надява, че предстоящата конференция за бъдещето на Европа би могла да бъде възможност за укрепване и задълбочаване на институционалната структура на ЕС, както и за реално подновяване на проекта на ЕС, който да бъде в състояние да се справя с предизвикателствата през следващите десетилетия.

7. Основните области на процеса на възстановяване и реконструкция включват:

• насърчаване на реформата на икономическото управление на Европейския съюз, като се преразгледа Пактът за стабилност и растеж с цел едновременно осигуряване на стабилност и растеж;
• отключване на пълния потенциал на единния пазар, като се полагат усилия той да остане интегриран, функционален и ефикасен и да се възстанови конкурентоспособността му;
• продължаване на необходимите структурни промени и свързаните инвестиционни дейности, основно по отношение на цифровите, интелигентните и социалните инвестиции и екологичния преход;
• непрекъснато подобряване на конкурентоспособността на ЕС;
• създаване на условия за засилване на ролята на труда като един от основните фактори за рестартирането на европейската икономическа система;
• създаване на условия за укрепване на самодостатъчността и устойчивостта на ЕС при преодоляване на глобалните въздействия;
• създаване на условия за запазване на контрола върху стратегическите активи и сектори на ЕС;
• значително подобряване на веригите за доставки на ЕС в случай на рискове и извънредни ситуации.

8. Инвестициите, направени в рамките на краткосрочните икономически стимули, следва да бъдат или неутрални, или да ускоряват структурното преобразуване на европейската икономика в посока към нулево замърсяване, възстановяване на биологичното разнообразие и неутралност по отношение на климата до 2050 г.

9. Устойчивото инвестиране в общностите, в обществени пространства, в здравеопазването, в образованието, в социалните услуги, в жилищата и инфраструктурата с нулеви въглеродни емисии, както и в опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и децентрализацията на производството на енергия, ще бъде от съществено значение за осигуряването на „икономика на благосъстоянието“. Една такава област, която би трябвало да стане приоритет, е енергийното саниране на сгради.

1. ЕИСК счита, че конкурентоспособността на производствената система на ЕС би трябвало да се възвърне чрез укрепване на системата на МСП, големите предприятия и социалните предприятия. По този начин те следва да представляват движещите сили в областта на развитието към екологичния и цифровия преход и предлагането на достойни условия на труд.

1. Запазването на заетостта и доходите на всички работници е приоритет и е необходимо да формулираме днешните политики с оглед на една дългосрочна перспектива (обучение, учене през целия живот и др.). По този начин следва също така да гарантираме защитата на уязвимите групи (работници с несигурна заетост, деца, живеещи в бедност, хора с увреждания, граждани в маргинализирани райони и др.).

2. Въз основа на инструмента на ЕС за възстановяване „Next Generation EU“ ще бъде необходимо да се осигури постепенно увеличаване на собствените ресурси на ЕС чрез въвеждането на подходящи приходи, сред които фигурират, например: схеми на ЕС за търговия с емисии, обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), цифров данък, данък върху финансовите сделки и налог за CO2 или сеньоражът. Междувременно ЕС следва да засили ангажимента си по отношение на борбата с данъчните измами и агресивното данъчно планиране; да активира и да координира механизъм за неутрализиране на агресивното данъчно планиране и да води борба с отклонението от данъчно облагане; да активира мощна стратегия за прекратяване на изпирането на пари.

3. Необходимо е да се извлече максимална полза от новите, по-устойчиви бизнес модели (кръгова, споделена, социална икономика и др.). Те също характеризират обществения модел на ЕС и създават двойна добавена стойност — икономическа и социална стойност, а освен това са и инструменти за осъществяване на европейския зелен пакт и целите за устойчиво развитие. Тези бизнес модели предлагат възможност за подпомагане възстановяването на икономиката и същевременно за справяне с обществените проблеми. В този контекст от решаващо значение ще бъдат планът за действие на ЕС за кръговата икономика, както и обещаният план за действие на ЕС за социалната икономика (предвиден за пролетта на 2021 г.).

4. Планът за възстановяване ще трябва да насърчава: по-устойчиви продоволствени системи, както на равнището на производството, така и на потреблението, в съответствие с намеренията на Комисията във връзка със стратегията „От фермата до трапезата“ за устойчиви храни; продоволствената независимост на ЕС в дух на солидарност между различните форми на европейското селско стопанство и интегрирането на икономическите, социалните и екологичните аспекти от новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие.

5. Преди всичко е важно да се подчертае, че една от основните поуки от кризата с коронавируса е необходимостта здравните системи в почти всички европейски държави да бъдат укрепени чрез създаването на „Здравен съюз на ЕС“.

6. Необходимо е да се даде нов тласък на геополитическата стратегическа роля на ЕС за насърчаване на мирните процеси в световен план, за да се даде нов тласък на възможностите за икономическо развитие в съседните на ЕС държави, а именно държавите от: Западните Балкани, Съюза за Средиземноморието, Източното партньорство и други засегнати от криза или конфликт държави.

7. Обаче колкото и да са добри и широкообхватни предприетите мерки, те ще бъдат ефективни и ще могат да разчитат на подкрепа само ако се възприемат на местно равнище и достигнат до хората, за които са предназначени. Ето защо е абсолютно необходимо да се работи усилено, за да се гарантира ефективно прилагане както от институциите на ЕС, така и от държавите членки.

 [1]Становище на ЕИСК SC/052 относно „Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности“.