Днес BusinessEurope публикува своята „Икономическа перспектива за пролетта на 2023 г.„. В анализа се подчертава, че падащите цени на енергията през меката зима са помогнали икономиката на ЕС да се отклони от рецесията, но ситуацията остава предизвикателна за много компании.

Генералният директор на BusinessEurope Маркус Й. Байрер заяви:

„Икономиката на ЕС избегна рецесията, но остават много предизвикателства. Повишаващите се лихви правят достъпа до финансиране по-скъп за бизнеса. Повечето от нашите федерации-членки очакват стагнация на инвестициите в краткосрочен план. За да постигнат цифров и зелен преход, политиците трябва да използват всички инструменти, с които разполагат, за да привлекат повече инвестиции в ЕС. Това означава да се осигури свобода на регулаторните изисквания и изискванията за докладване и да се ускорят процедурите за издаване на разрешителни, особено за енергийни проекти.

Повече от половината от нашите федерации-членки смятат, че цялостният бизнес климат като цяло е по-добър от изключително несигурната перспектива през есента. Цените на енергията и прекъсванията на веригата за доставки намаляват, но компаниите, особено МСП, продължават да работят в изключително несигурна среда. През 2023 г. декларациите за несъстоятелност достигнаха най-високото ниво за последните осем години.

Нивата на инфлация напоследък спаднаха, но за да запазим икономиката на ЕС по пътя към възстановяването, ние призоваваме социалните партньори да продължат усилията за избягване на пагубна спирала на заплатите и цените.“

Ключови прогнози:

• Икономиката (БВП) на ЕС ще нарасне с 0,7% през 2023 г. (ревизия нагоре от 0,1% от нашата есенна прогноза) и 1,6% през 2024 г. Прогнозата за България е за ръст 1% през 2023 г. (при предходна прогноза за минус 1,3%) и 1,7% за 2024 г.
• Въпреки скорошния спад, съотношенията дълг/БВП остава високо през Q4-2023 във всички страни-членки на ЕС, като най-високо е то в Гърция (около 170%), а най-ниско – Естония (18%), следвана от България (малко над 20%).
• Темпът на инфлация в еврозоната постепенно намалява, но остава висок на 5,4% през 2023 г. и 2,7% през 2024 г.
• Нивото на безработица в ЕС през 2023 г. се очаква да е 6,2%, а през 2024 г. – 6,1%. Прогнозата за България е за безработица 5,7% през 2023 г. и 5,5% през 2024 г.

Основни препоръки:

• По-нататъшното нормализиране на паричната политика може да отслаби краткосрочния растеж, но остава от съществено значение за управлението на инфлационните очаквания.
• С нарастването на разходите за финансиране за предприятията и особено предвид инвестициите, необходими за посрещане на цифровия и зеления преход, политиците трябва да удвоят усилията си, за да направят по-привлекателно за предприятията да инвестират в ЕС.
• Бързото постигане на споразумение относно преразглеждането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) е от съществено значение, за да се подпомогнат държавите-членки при укрепването на публичните им финанси и да се гарантира, че те имат капацитета да отговорят на бъдещите предизвикателства. Преразгледаните правила трябва да подкрепят стимулиращите растежа структурни реформи и публичните инвестиции, както и да увеличат ангажираността с плановете в държавите членки. Но правилата не трябва да осигуряват прекомерна гъвкавост при тълкуването им. Важно е, както предлага Комисията, референтните стойности от 3% от БВП за държавните дефицити и 60% за държавния дълг да продължат да бъдат в основата на рамката за икономическо управление.

Вижте документа тук.

Проучването е осъществено в партньорство с членовете на BusinessEurope, сред които е и БСК.