„Европейското законодателство поставя амбициозни цели, насочени към значително увеличаване на дела на възобновяемата енергия до 2030 г. Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници беше актуализирана през миналата година  в съответствие с пакета подготвени за цел 55 обвързващи общи цели за дела на ВЕИ в общото потребление на енергия в ЕС.“

Това каза зам.-председателят на БСК Мария Минчева пред участниците в конференцията ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ – ОСНОВА ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНДУСТРИЯ. РОЛЯТА НА БЪЛГАРИЯ”, организирана от  евродепутатът от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Цветелина Пенкова. Форумът се проведе днес (19 март 2024 г.) в Европейския парламент.

Целта на събитието бе да представи плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на нашия континент, както и  да даде възможност на българската индустрия, енергетика и  академичния сектор да представят постиженията на България пред европейските си партньори.

Форумът беше разделен на три дискусионни панела: 1. Енергийната сигурност – ролята на ВЕИ секторa за развитие на индустрия с нулеви нетни емисии; 2. Ядрената индустрия – производство на компоненти и развитие на кадрови потенциал за реализиране на зеления преход в Европа; 3. Свързаността на енергийните мрежи и добив на стратегически и критични суровини в ЕС – ролята на България в региона.

Във дискусията участваха Паоло Джентилони – еврокомисар по икономическите въпроси, Тине Ван дер Стратен – министър на енергетиката на Белгия, Асен Христов – председател на Надзорния съвет на Еврохолд България АД, Румен Цонев – главен изпълнителен директор на Холдинг КЦМ 2000, Валентина Узунова – председател на Камарата на енергийните одитори, Константин Стаменов – председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Благой Бурдин – Институт по електрохимия и енергийни системи към БАН, Богомил Манчев – председател на Българския атомен форум (Булатом), Иван Хиновски – председател на Българския енергиен и минен форум, Ийвс Десбазей – главен директор в Nuclear Europe, Юха Пойкола – мениджър публични отношения на Teollisuuden Voima Oyj – TVO, Оператор на АЕЦ Олкилуото – Финландия, Ерки Майярд – старши вицепрезидент по европейските въпроси – Electricité de France, Никола Рангелов – председател на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Пламена Ненкова – зам. изпълнителен директор „Международна дейност и бизнес развитие“ в „Главболгарстрой Холдинг“ АД, Бояна Ачовски – генерален секретар на Gas Infrastructure Europe, Чарлс Есер – генерален секретар на European Distribution System Operators for Smart Grids, Иван Митев – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, Петър Илиев – ръководител катедра „Металургични технологии, електротехника и електроника“ – Химикотехнологичен и металургичен университет, Ивайло Георгиев – изпълнителен директор на Българска асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ), Теодора Борисова – мениджър „Комуникация, връзки с институциите и обществеността“ в „Солвей България“ и др.

Пред европейските партньори Цветелина Пенкова акцентира: „България има стратегическо предимство в няколко ключови направления и трябва да поставяме силен акцент върху това. Ядреният сектор в България е с признато едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Страната ни е на 6-то място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. България има най-големият капацитет на мощности в региона и това може да ни направи основен фактор по отношение на енергийна свързаност“.

Мария Минчева беше модератор на панела „Енергийната сигурност – ролята на ВЕИ секторa за развитие на индустрия с нулеви нетни емисии“. Ето какво каза още тя по време на дискусията:

Настояща цел за България е дял на енергия от ВЕИ (ИНПЕК) до 2030[1] 27.09%. Новата повишена цел е за дял на енергия от ВЕИ към 2030 (проект на актуализирана версия на ИНПЕК от м. 02.2024) 34%. Разглеждайки само сектор електроенергетика, целта е повишена от 30.33% на 42.2%. За 2022 г.[2] (последната, за която има сравними данни) делът на ВЕИ е 20.24%[3].

Числата говорят, че постигането на целите на ЕС обаче ще изисква ускорени усилия и цялостна стратегия.

Вече се намираме в края на мандата на ЕК, с приет почти пълен пакет свързан със Европейския зелен пакт. Сега идва времето за прилагане на това законодателство на национално ниво и не трябва да забравяме, че Европейския зелен пакт е стратегия за растеж и неговата реализация трябва да го докаже.

Налице са значителни предизвикателства – както инфраструктурни, така и финансови, които възпрепятстват прехода към възобновяема енергия. Модернизирането на съществуващата инфраструктура и интегрирането на възобновяемите източници в енергийната мрежа изискват значителни инвестиции. Освен това гарантирането на стабилността и надеждността на възобновяемите енергийни източници представлява техническо предизвикателство, което трябва да бъда преодоляно.

За преодоляване на предизвикателствата е от изключително значение да се търсят общо европейски решения, а не 27 национални решения.

Все по-настойчиви са призивите европейската индустрия за Европейска индустриална сделка, която да съпътства изпълнението на Зелената сделка. Само преди няколко седмици в Амстердам беше подписана Декларация за приемане на Европейска индустриална сделка, подкрепена и от социалните партньори в българската металургична индустрия. В 10 точки са описани посланията за новия политически цикъл 2024 – 2029 г. От особено значение е първата точка, призоваваща за поставяне на Индустриален пакт в основата на новата Европейска стратегическа програма за периода 2024—2029 г., както и за всеобхватен план за действие за повишаване на конкурентоспособността като стратегически приоритет и създаване на условия за по-силен бизнес в Европа. От интерес за европейския законодател

Декларацията, подписана през месец януари 2024 г. във Val Duchesse е ясен сигнал от ЕК за необходимостта от по-активно участие на социалните партньори при изпълнение на Европейския Зелен пакт.

Основни послания от първата панелна дискусия:

1. Необходимо е да има определено съотношение между отделните видове ВЕИ енергия. При правилен микс може да се намали необходимостта от батерии за съхранение. (Асен Христов, Еврохолд България)
2. Декарбонизация на голямата индустрия трудно може да се реализира с ВЕИ. Необходима е базова енергия. Трябва да се развиват технологии за съхранение на енергията. Не се говори за оловно-киселите батерии, които са най-добрите за съхранение на енергия. 100 % от металите в тях са рециклируеми и се произвеждат в ЕС. Литиево-йонните батерии имат по-дълъг живот, но не могат да се рециклират, а металите за тяхното производство се произвеждат в Китай. Липсва яснота какво се случва след изтичане на експлоатационния им срок. 9 Румен Цонев, Холдинг КЦМ 2000)
3. Ядрената енергия е бъдещата базова нискоемисионна енергия, но развитието на нейното използване е оставено на решението на националните правителства. Липсва планиране и финансиране за развитието на нови ядрени мощности. Не е ясно по какъв начин ще се разпредели ползването на ядрената енергия в Европа. Същевременно в Турция се строят нови ядрени мощности. (Асен Христов, Еврохолд България)
4. При правилна комбинация на енергия от слънце и вятър, мрежи и съхранение, ВЕИ може да се използва за целите на индустрията. Ако се изпълнят заложените цели за ВЕИ до 2030, цените на едро на електрическа енергия се очаква да бъдат с 30 % по-ниски. Обезпечаването на мрежа и съхранение са въпроси на енергийната сигурност на Европа. Необходима е Стратегия за енергийна сигурност на ЕС (Дрийс Ейк – SolarPower Europe)
5. Не трябва да се използва само един вид ВЕИ, а хибридни системи, подходящи за съответното предприятие. Ролята на енергийните одитори ще се увеличава чувствително при реализация на зеления преход. Необходимост от създаване на Европейска камара на енергийните одитори, за създаване на единни изисквания за упражняване на професията. (Валентина Узунова, Камара на енергийните одитори)
6. Пазара на електрическа енергия е бил конструиран на база на различна структура на икономиката и не съответства на новите реалности. Индустриалните енергийни консуматори са предпазливи при инвестиции, свързани с батерии за съхранение на енергия. Имат съмнение, че батериите са устойчиви решения. Необходими са пазарни решения за декарбонизация. (Константин Стаменов, БИФИЕК)
7. Съхранението на енергия е ключова тема. Трябва да се съхранява на сезонен принцип и в терават час. Единиственото работещо решение е водорода и неговите синтетични горива. Батериите не могат да съхраняват индустриални количества електрическа енергия. (Благой Бурдин, БАН).

***

ВЖ. СНИМКИ ОТ ФОРУМА

[1] Национална цел за дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. е 27.09% според действащия в момента Интегриран план в областта на енергетиката и климата . Тази цел ще се промени при актуализацията, която трябва да се направи през настоящата година. Според проекта на ИПЕК от февруари 2024 г.  целта е повишена до 34.1%.

[2] https://nsi.bg/en/content/4206/electricity-generated-renewable-sources-share-gross-electricity-consumption

[3] Електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници – дял от брутното потребление на електрическа енергия