Генералният съвет на Международната организация на работодателите (МОР) заседава за първи път хибридно по време на 110 Международната конференция на труда (МКТ). Конференцията се провежда от 27 май до 11 юни, в Женева.
Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) е представена от Българската стопанска камара (БСК), в лицето на зам.-председателя Мария Минчева. Днес тя се включи в обсъждането на Доклада на генералния директор на Международната организация на труда (МОТ), посветен на най-слабо развитите страни в света.
В своето изявление Мария Минчева акцентира върху приоритизирането на устойчивия растеж, основан на насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и устойчиви частни предприятия, които могат да създават продуктивна заетост и достоен труд.
“За да се избегне инфлационна спирала „заплати-цени“, натискът за политики за увеличаване на заплатите трябва да бъде внимателно оценен. Въпреки че България е ратифицирала Конвенция 131 на МОТ за минималната работна заплата, в националната ни практика, за съжаление, все още нямаме заложени икономически критерии за определяне на минималната работна заплата”, сподели пред делегатите Мария Минчева и допълни, че са необходими активни действия за насърчаване растежа, които да засилят конкурентоспособността на предприятията, за да се подкрепи покупателната способност на хората. “Не може да има социално измерение без здрава икономическа основа”, подчерта Мария Минчева.
Зам.-председателят на БСК определи като ключови предизвикателства за работодателите насърчаването на производителността, гъвкавите форми на труд и развитието на уменията у работната сила, на фона на икономическите последици от пандемията, причинена от COVID-19, и войната в Украйна.
В изявлението си българският официален делегат каза още, че във времена на кризи не трябва да забравяме, че конкурентоспособността и по-високата производителност, основани на умения и знания, остават успешна рецепта за поддържане и повишаване на благосъстоянието на обществата и следва да се използват при изпълнението и постигането на целите, заложени в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.
Вижте цялото изявление по-долу.
Изявление
от Мария Минчева, заместник-председател на Българска стопанска камара,
Делегат на работодателите на 110-та Международна конференция на труда, от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели
Обсъждане на доклада на генералния директор на МОТ: Най-слабо развитите страни: криза, структурна трансформация и бъдеще на труда
Уважаеми г-н председател, г-н генерален директор, уважаеми делегати, дами и господа,
През последните две години светът преминава през безпрецедентни последователни кризи. Силно сме обезпокоени от настоящата геополитическа ситуация, която вече променя международната търговия, не непременно в правилната посока. Надяваме се, че бъдещето ще бъде оформено от мъдри решения, за да можем да постигнем „споделения план за мир и просперитет за хората и планетата, сега и в бъдеще“.
Докладът на генералния директор тази година е посветен на най-слабо развитите страни. Несъмнено, през последното десетилетие от изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., най-слабо развитите страни имат ключова роля. Освен обичайните пречки пред тяхното развитие, трябва да вземем предвид и факта, че по-развитите страни, включително България, успяха да подкрепят и да помогнат на своите предприятия и граждани да преодолеят кризата, което е по-трудно за най-слабо развитите страни.
Смятаме, че производителността, гъвкавите форми на труд и развитието на уменията, които са ключови приоритети за работодателите, остават преобладаващи предизвикателства. Необходим е силен ангажимент за приоритизиране на устойчивия растеж, основан на насърчаване на предприемачеството, благоприятна бизнес среда и устойчиви частни предприятия, които могат да създават продуктивна заетост и достоен труд. Надеждната инфраструктура и свързаността също са от решаващо значение за отключване на просперитет и възможности. Необходими са и значителни инвестиции в програми за образование и обучение, които да развиват местните умения в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Считаме обаче, че помощта в горепосочените важни области следва да бъде обвързана със смекчаването на последиците от изменението на климата. Сътрудничеството и партньорствата са от решаващо значение за създаване на подходящи условия за постигане на енергиен преход в най-слабо развитите страни.
Пандемията, войната в Украйна и икономическите последици от тях – повишаването на цените на енергията и суровините, прекъсването на веригите за доставки и високата инфлация – нанесоха сериозен удар върху икономиките ни и ежедневието на хората. За да се избегне инфлационна спирала заплати-цени, натискът за политики за увеличаване на заплатите трябва да бъде внимателно оценен. Със съжаление трябва да отбележим, че България е ратифицирала Конвенция 131 на МОТ за минималната работна заплата, но в националната ни практика все още няма заложени икономически критерии за определяне на минималната работна заплата. Нашето дълбоко убеждение е, че за да се подкрепи покупателната способност на хората са необходими активни действия за насърчаване растежа, които да засилят конкурентоспособността на предприятията. Не може да има социално измерение без здрава икономическа основа.
Пандемията даде силен тласък на дигитализацията и ускори положителните промени в света на труда, които иначе биха отнели години. Работата от разстояние и гъвкавото работно време позволиха на милиони хора да запазят работните си места, а компаниите – дейността си по време на пандемията. Това не би било възможно, ако дигиталните решения, внедрени от предприятията, вече не бяха налични. Появата на нови бизнес модели и иновативни услуги, като например цифровите платформи, създаде много възможности за потребителите, предприятията, работниците и самостоятелно заетите лица. Особено във времена на кризи не трябва да забравяме, че конкурентоспособността и по-високата производителност, основани на умения и знания, остават успешна рецепта за поддържане и повишаване на благосъстоянието на нашите общества и следва да се използват при изпълнението и постигането на целите, заложени в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.
Благодаря за вниманието!
