„ЕС все още е най-доброто място за живеене и работа, но вече не е най-доброто място за инвестиции. ЕС губи конкурентоспособност. Социалните въпроси бяха изведени на преден план в изготвянето на политиките на ЕС заедно със зеления и дигитален преход. През следващия политически цикъл на преден план трябва да бъде изведена конкурентоспособността.“

Това каза зам.-председателят на БСК Мария Минчева по време на дебат „Силна социална стратегическа програма за Европа“ в рамките на 586-та пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (EESC), която се проведе на 20 и 21 март 2024 г., в Брюксел.

В рамките на пленарната сесия на EESC се проведоха четири ключови дебата:

• Представяне на доклада на високо равнище за бъдещето на единния пазар, с участието на Енрико Лета, президент на Института „Жак Делор“ (15:00 ч., 20 март 2024 г.);
• „Европейските избори през 2024 г. през призмата на гражданското общество“, с участието на Мерилин Невена, Международен институт за демокрация и изборна помощ (IDEA), Тиери Боде, президент на Френския икономически, социален и екологичен съвет, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на РБ, Кристел Савал, президент на Младите европейски федералисти, Хендрик Нар, Ръководител на европейските въпроси в Make.org, и Brikena Xhomaqi, директор на платформата за обучение през целия живот и съпредседател на Групата за връзка на ЕИСК, свързана с приемането на резолюцията на ЕИСК. (16:30 ч. 20 март 2024 г.);
• „Хуманитарната ситуация в Газа“, с участието на Ajith Sunghay, ръководител на офиса на Върховния комисар на ООН за правата на човека в окупираната палестински територия (дистанционно), и Серджо Чекини, хуманитарен представител към ЕС и НАТО, „Лекари без граници“. (10:00 ч., 21 март 2024 г.);
• „Силна социална стратегическа програма за Европа“, с участието на Николас Шмит – европейски комисар по заетостта и социалните права, и Карин Лалие – белгийския Министър на пенсиите и социалната интеграция, отговарящ за хората с увреждания, борбата с бедността. (11:15 ч. СЕТ, 21 март 2024 г.).

Според Мария Минчева, която е член на Група 1 Работодатели на EESC, „новото социално законодателство, инициирано по време на този мандат на ЕК – директивите за адекватни минимални работни заплати, прозрачността на заплащането и работата през платформи, предизвика значителни противоречия сред социалните партньори. Това трябва да е ярка сигнална лампа за ЕК, че процесът е далеч от балансиран“.

Ето какво още сподели с участниците в дебата Мария Минчева:

Гледайки към следващите пет години, ако трябва да направя едно основно послание, то би било, че стратегическата програма за следващия политически цикъл следва да се съсредоточи върху най-важното:

• Зелената сделка трябва да се рекалибрира, така че наистина да е стратегия за растеж,
• нуждаем се от амбициозна и адекватна спрямо бъдещето индустриална политика,
• нуждаем се от благоприятни за бизнеса регулации и данъчно облагане,
• достъп до ресурси и хора с подходящите умения.

Всичко това трябва да бъде осигурено на „терен“ за компаниите, не само в политически речи и декларации. И винаги да се отчита кумулативното въздействие на законодателството на ЕС върху компаниите.

Несъмнено предстоящата среща на върха в Ла Хулп, заедно със срещата на върха на социалните партньори Val Duchesse, са най-важните събития по време на Белгийското председателство.

ЕИСК изработи становище по някои от темите, които ще бъдат засегнати в декларацията от Ла Хулп. Но позволете ми да добавя още няколко ключови елемента:

• Бихме искали да видим ясна препратка към необходимостта от икономически растеж, конкурентоспособност, по-висока производителност и добре функциониращ вътрешен пазар.
• Действията на ЕС в областта на социалната политика трябва да бъдат разглеждани съвместно с такива, които укрепват конкурентоспособността. Тестът за конкурентоспособност (competitiveness check) трябва да се прилага във всички нови законодателни инициативи, включително в социалната област.
• Декларацията следва да подчертае необходимостта от стимулиращи растежа реформи на пазара на труда на национално равнище, ако искаме да имаме добре функциониращи, гъвкави и адаптивни пазари на труда, адекватни и устойчиви системи за социална закрила и всеобхватни системи за образование и обучение.
• По отношение на социалните инвестиции: те могат да окажат влияние върху икономическия растеж и производителността, но само ако са добре планирани. Положителният им ефект върху икономическия растеж не настъпва автоматично.  Трябва да се постави акцент върху по-ефикасното насочване на инвестициите и към обвързването на инвестициите с реформите, тъй като ни липсват свежи пари за финансиране на огромните по обем инвестиции, необходими в социалната област.